Тутракан е тихо,спокойно градче набрега на река Дунав. Но искам да си призная откровенно – бях изненадана от интересните неща, които видях тук , затова – тръгвайте с нас!
Тръгваме както винаги от „Антим!“ в 7 часа . Пътя е лек и прятен. Ще посетим първо Музеят на риболова е лодкостроенето– единствения по рода си такъв музей у нас. На входа ни посреща най- голямата риба уловена у нас – 393 килограмовата моруна. Дървените лодки -тутраканки са на брега, малко поостарели , поолющени но пък интересни за селфита и снимки с приятели. След музея- разходка из чаровната рибарска махала където можем да видим наредбата на истинската рибарска къща, да видим как се плетат мрежите, да похапнем вкусна рибена чорба гарнирана с рибарски истории.
Край Тутракан се намира и мемориалът „Военни гробища 1916“Славни герои лежат под белите каменни кръстове и заслужават нашата почит за подвизите си в Тутраканската епопея. Над 8000 войници от четири нации са погребани след Първата световна война в най-голямото военно гробище в България, загинали за освобождението на Южна Добруджа. 1764 от тях са българи, а останалите – немци, румънци и турци. Голяма част от падналите бойци остават неизвестни. Ще забележите, че някои надгробни кръстове са с надпис „неизвестен“.
Следва Силистра. Освен интересната крепост Меджеди табия тук може да се насладите на крайбрежния парк на града – един от най-красивите по реката, да видине тракийската гробница.
Един ден е малко време. Един ден е само миг от човешката история. Но ако човек е любознателен за един ден може да види и научи много и интересни неща.
Надявам се че този ден – деня на нашето пътуване до Тутракан и Силистра е такъв.