Екскурзии в страната

Двореца Кричим - Батак - Пещера - Костандово - Дорково
Маршрут: Варна - Двореца Кричим - Батак - Пещера - Костандово - Дорково - Варна
Продължителност: 3 дни / 2 нощувки
Транспорт: Автобус
Дати на отпътуване:
12.04.2024 г.,    16.08.2024 г.
Цена от: 195 лв.


Програма

 

                                                „Дворецът Кричим и царството на килимите“

Варна – Куртово Конаре – Велинград – Батак – Пещера- Костандово – Дорково –

1. ден Варна – Куртово Конаре - Велинград

  Тръгване от Варна в 07.00 ч. и с традиционните почивки по пътя стигаме до село Куртово Конаре, където ще разгледаме двореца Кричим. Той представлява царска ловна резиденция. Построен е през 1905 година по проект на архитект Георги Фингов за княз Фердинанд. Дворецът е завършен през 1936 година при цар Борис III.

По времето, когато княз Фердиданд е на власт, Костадин Байкушев привлича неговото внимание като го запознава с мястото, където се издига дворецът. То представлява бивш султански имот, който е останка от Великата българска гора, простираща се от Пловдив до Кричим. Князът се разхожда там и бива впечатлен от флората и фауната, затова решава да изгради там Държавно ловно стопанство “Кричим” през 1901 година.

През 1905 година се изгражда първата сграда. Това е ловен павилион, който е наречен „Австрийска къща“ по проект на архитект Георги Фингов. Сградата е малка и функционална. Към тях има парк около 2 декара, а 4 години по-късно е разширен с още 27 декара. Зелени коридори, цветя и в средата борови дървета - това е композицията му. Внесени са елени лопатари и така постепенно малкият парк достига до 2000 декара.

Дворецът бил любимо място на Фердинанд и той често отсядал там със семейството си. Когато в България министър-председател става Александър Стамболийски, той също посещава това място често и почива с най-скъпите си хора. Преди 1923 година и Стамболийски да бъде убит, той намира спокойствие и сигурност именно в двореца. Затова смятал да отседне там и да се скрие. За съжаление, на път за там е хванат и по-късно убит в родното му село Славовица.

По времето на царуването на Борис ІІІ  дворецът продължава да е любимо място, в което отсядат както той, така и други високопоставени лица. Точно там, през 1943 година, той къса заповедта на Хитлер, в която се нарежда да се депортират евреите в България. В прекрасния дворец и чудния му двор са играли децата на Борис, а именно Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. Там, по нареждане на баща им, е направен басейн, който може да видите и днес при посещението си.

Настъпва промяна и дворецът е национализиран. От царска резиденция става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали някои от първите в държавата като: Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. През 1957 година в двореца Кричим е пренощувал виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред гостите на двореца са били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран.

В периода след демокрацията в двореца отсядат президентите ни Петър Стоянов и Георги Първанов, както и други държавни глави и гости. Дълго време дворецът е стопанисван от УБО/НСО и достъпът до него е силно ограничен.

Стаите са общо 55 и разполага с 12 бани. Внушителна е централната трапезария и най-вече банкетната маса. Като я погледнете, е сякаш за 4-ма души, но разтягайки се, може да събере компания от до 24 души. Покоите на царя и царицата са величествени, с тъмна облицовка и дълги и тежки завеси. Непосредствено до тях са кабинетите им. Има отделна стая с трофеите на царя, запазени до ден-днешен непокътнати.

Нощувка – Велинград или Цигов Чарк.

2. ден  Закуска

Тръгваме за героичния Батак.

Разположен е в долината по двата бряга на Стара река. Името на Батак се свързва с героичното Априлско въстание и с жестокото Баташко клане, когато османските войници проявяват нечувано варварство и жестокост към българите. Историята на Батак е запазена в Историческия музей, църква-костница Св.Неделя, които ще посетим.

Следва гр. Пещера – градът на обувките, известен още с „пещерска гроздова“. Той е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това за пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 г. По онова време Пещера е в тимара на някой си Мустафа, заедно с още 41 селища.

Ние ще посетим крепостта „Перистера“ и ще се разходим по пешеходната главна улица на града.

Хълмът, на който е разположена крепостта, е известен като Света Петка, а името Перистера („гълъб“, „гълъбово място“) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. За произхода на името на крепостта е съхранена следната легенда: „Когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Така от хълма Света Петка литнало ято гълъби.“ Във връзка с това, трябва да се спомене, че гълъбът е знакът на Христос. Много е вероятно другото име на крепостта (Св. Петка) и името на хълма да е дошло от запазеното в народната памет име на църква „Света Петка“, чиито развалини стояли на възвишението от незапомнени времена.

Разкритията при археологическото проучване се оказват доста добри и ценни, дори учудващи и е взето решение, вече обявеният паметник на културата, да се възстанови по проект – "Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера“, разположена на хълма Света Петка, гр. Пещера".Връщане в хотела.

Нощувка – Велинград или Цигов Чарк

3. ден гр Велинград – Костандово - Дорково – Варна

Закуска. Днес ни предстои разходка до Костандово и Дорково – една древна земя в мистичните Родопи, съхранила спомените от миналото и пренесла килимарското изкуство далеч на запад в кралските дворци.

Малката килимарска фабрика от Костандово, град край Велинград, е единствената, която изработва ръчно тъкани килими, включително за британското кралско семейство. Фирмата спечелила доверието и изработила килими за замъци и сгради на британски представителни институции във Франция и Германия.

Преди 25 години Нино Парпулов създава цех за производството на ръчно тъкани килими. След много усилия малка килимарска фирма пробива пътя си до кралският двор във Великобритания. Жените от малкото Костандово изпълняват една на пръв поглед непосилна задача – везането на килим с дължина от 18 метра за лятната резиденция на британската кралица.. Днес килимарският цех в Костандово изпълнява по една поръчка за кралския двор всяка година, а собственици на везаните произведения от България са холандската кралица Беатрикс, Джейн Чърчил - внучка на Уинстън Чърчил, Мик Джагър, както и няколко знакови европейски и презокеански сгради.

Потегляме към Дорково, където ще посетим Плиоценския парк и средновековната крепост „Цепина“.

Плиоценският парк в Дорково е палеонтологичен музей в Дорково, област Пазарджик, представящ находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Елин кладенец около Дорково.

Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m2 площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Чрез него се маркира началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа. Музеят е открит на 19 септември 2013 г.

На 18 км източно от Велинград в землището на село Дорково, община Ракитово, се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан II Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10м.