27.04.2024 г.
Тръгването е от „Антим!“ както винаи. С това пътуване ще се разходим и равна Добруджа,като я прекосим цялата. Първата ни спирка е в Алфатар Тук е Добруджанската къща – построена през 1893 г. и туристически обект от 1984., Етнографската експозиция показва традиционна уредба на добруджанско жилище в периода от края на XIX до средата на XX век. .В тази красива старинна къща алфатарските жени ще ни покажат автентичен добруджански фолклор и обичаи – ще ни попеят, ще ни нагостят с ракийка.. Може ли да не пробваме добруджанската питка – най вкусна и най сладка! Ще разгледаме стаите подредени с традиционни за селището тъкани, вълнени черги, автентични кърпи и везани възглавници.В помещението с огнище е подредена цялата покъщнина на тогавашната домакиня: паници, сахани, тигани, тасове, нощва, пакода за хляба, гърнета,тави, менци за вода. В помещението “горняк”, покрай стените направо на пода са наредени делви, оцетарници, гърнета за мас и динен мед, качета за сирене. По стените са забити дървени куки, на които са окачени мъжки и женски дрехи, торби, прежди. В пишника се изнася животът на семейството през летните дни. Тук се пече хлябът. С приготвеният хляб се храни семейството. В одаята е показан интериор от 30-те- 40-те години на XX век. Това е време, когато в селското жилище навлизат елементи от градския интериор: кревати и масички със струговани детайли, скринове, грамофони, тоалетки с красиви огледала, столове с високи и извити облегала, дребни, но изящни предмети за украса, оригинални тъкани и плетива.В дама е разгърната експозиция на лозаро-винарството, с характерни оръдия и сечива за обработка на земята, съдове за прибиране на гроздето и съхранение на виното
Следва пътуване към Тутракан Малкото , тихо крайдунавско градче предлага няколко интересни обекта Музеят на риболова е лодкостроенето– единствения по рода си такъв музей у нас. На входа ни посреща най- голямата риба уловена у нас – 393 килограмовата моруна. Дървените лодки -тутраканки са на брега, малко поостарели , поолющени но пък интересни за селфита и снимки с приятели. След музея- разходка из чаровната рибарска махала където можем да видим наредбата на истинската рибарска къща, да видим как се плетат мрежите, да похапнем вкусна рибена чорба гарнирана с рибарски истории.
Край Тутракан се намира и мемориалът „Военни гробища 1916“Славни герои лежат под белите каменни кръстове и заслужават нашата почит за подвизите си в Тутраканската епопея. Над 8000 войници от четири нации са погребани след Първата световна война в най-голямото военно гробище в България, загинали за освобождението на Южна Добруджа. 1764 от тях са българи, а останалите – немци, румънци и турци. Голяма част от падналите бойци остават неизвестни. Ще забележите, че някои надгробни кръстове са с надпис „неизвестен“.
Връщането у дома е около 19 часа. Таи еднодневна разходка е лека и приятна Заповядайте! Добруджанския край Ви очаква!!!
